Прочетен: 9991 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 07.07.2010 01:27
Ходих на сватба.
Интересно беше, че булката- Саша, е рускиня, младоженецът (Диги) от Индия, а сватбата се състоя в Уели, НЗ.
Имаха две сватби- първата беше модерна, на която не можах да отида заради тезата си, а другата - автентична индийска. Гостите имаха избор - да се пременят в индийски одежди ("сари" за жените, а за мъжете - "курта" ( традиционна риза) и панталон- джапанките са задължителни) или просто официално. Естествено,аз реших да си спестя 100-200 долара за сари...
Бяха наели една голяма зала, която мисля че се използваше за театрални постановки от време на време. Беше напълно преобразена...Гледали ли сте Болиууд филми? Някой беше казал, че Бог е в детайла (Мис ван дер Рое, доколкото си спомням). Ако наистина е там - Болиууд е Олимп. Цветовете, платовете, накитите, гозбите...
Както и да е, по стар индийски обичай или по нов - булката закъсня. С моя кавалер решихме, че не може така да се губи време отредено за свещени ритуали, затова се ориентирахме към духовните питиета ("spirits"). За съжаление бяхме леко разтърсени от новината, че алкохол не се сервира на този тип индийски сватби.
Саша пристигна и всички се умълчаха. Започна бавно да пристъпва по ярко червеното килимче, облечена в разкошното си розово-златисто сари - същинска принцеса...
Мога спокойно да заявя, че изпитах благородна завист в големи количества, като се замислих за факта, че има малки шансове да изглеждам толкова приказно на собствената си сватба. Не съм любителка на белите рокли... Непорочни девици и нам ти там какви други глупости. Ми хайде малко "риалити чек"? В 21 век сме все пак! А и мисля, че дизайн идеаите за сватбени рокли в бяло се изчерпаха. Но, колкото и да ги разтягам, ако тръгна по "червеното килимче" в цвят, различен от бял - консервативният ми баща ще откаже да ме придружи до края... Което ме навежда и до друга мисъл за сватбите и целта им, но нека да не развалям магическото настроение на блога.
Саш и Дигс се срещнаха накрая на килимчето и се качиха на сцената, внимателно украсена за събитието от, доколкото знам, майката на младоженеца и нейни приятелки. Родителите им застанаха до тях, като се виждаше колко смутени бяха големият и чаровен руснак в костюм и нежната му съпруга в дизайнерска рокля. Всичко беше доста сюрреалистично за тях двамата, тъй като трябваше да заемат една от централните позиции на сцената, а нямаха и бегла идея, какво точно трябваше да правят... Но се справиха брилянтно, поне доколкото аз успях да заключа.
Церемонията беше разделена на три главни части - окачването със сватбени гирлянди, преливане на вода от ръцете на единия в ръцете на другия (предаването на мъдрост и обединението на двамата) и преминаването през 7-те огнени кръга (тук индийският свещеник, беше допуснал малка мискалкулация и замалко щеше да опожари залата! Ааааа-ха-ха-ха!)
Има един израз на английски - "to tie the knot" - "да завържат възела", който се използва доста често, когато се говори за брак. Мога само да кажа, че имах честта този ден да стана свидетел на демонстрацията на един такъв традиционен хиндуиски ритуал!
Избира се млада девица, която да нарави възела между шаловете на двамата младоженци - за да финализира чистия съюз на двойката . Доколкото знам подобни ритуали са известни и в Япония, а наскоро четох, че по скандинавските страни необразованите моряци и войници едно време имали обичай да пращат въженца на любимите си за да искат ръцете им, ако въженцето се върнело завързано- отговорът бил "да".
Краят на церемонията беляза началото на пиршеството. Храната беше вегетарианска по традиция и както вече споменах- алкохол нямаше, но това не ни попречи да си изкараме невероятно и това събитие да се превърне в нещо, за което един ден ще разказвам на дацата си.
По стар български обичай:
Саша, Диги - Горчиво!
Катрин Вачева е вече булка, но все още о...
МАЛКАТА СВЕТУЛКА - НА ЩУРЕЦА БУЛКА
и снимките, и текста
вълшебство от цветове и усещания
07.07.2010 01:02
09.07.2010 10:44
времена и нрави в действие...:))
здравей, бибилота!
